Прощавай, Апостоле!
Защото той не се нуждае от поклони на плоскочели, на дебеловрати, на отцеругатели...
И би било прелестно, в случай че на паметния февруарски ден пред лика му, вместен в бронза и гранита, склонят глави единствено люде, в чиито души свети ореолът на жертвената кръв!
Нека оня, скъсал пъпната си шнур с рода български, отметнал правдата човешка, не минува през светите места на Отечеството. И всеки политик, презрял устрема на Дякона да " възобнови " и " възвърне " българската страна, по-добре паметника да не приближава, тъй като трагичната ни летопис е омрачена от малодушници, подвластни на пъклени пристрастености, подготвени даже да заложат най-висшите по смисъл дела на личното си благоденствие.
Колцина от днешните властници ратуват за оная " демократска ", за оная " чиста и свята република ", както си мечтал ти, Дяконе?
" В България не ще има цар, а национално ръководство и всекиму своето. " И какво сторихме? Доведохме царя, дарувахме го обилно и прещедро, даже празник му стъкмихме, а титана от Лайпциг, за позор пред другите нации и света, оклеветихме! Не осквернихме ли политическите ти мировъзрения - цялостното отричане на монархията? А по отношение на " всекиму своето " - не се получи и не се получава, тъй като е непригодно за модерната ни поевропейчена страна.
От сътвореното общо богатство гребнаха и гребат, доизгребват с черпака малко на брой. И за какво са се лупнали висшите властници да дробят и множат колкото се може институциите, навързани като броеници, затлачвайки изцяло съзнателно Дяконовата визия за " демократическия централизъм ". И по какъв начин някой ще се наеме да съди актуалните крезовци - куче влачи, следа няма! И всичко заграбено е " законно " съгласно скроените и прекроявани закони.
И къде остана оня главен закон, предназначен да въдворява същинска народна власт? Ами сантименталната визия за общество " без привилегировани класи и персони "? Нали ти, Дяконе, беше прегърнал концепциите на Френската гражданска война, визиите на Томазо Кампанела за човешкото общество ( " Деца на слънцето " ).
И по какъв начин да се върви към " вишегласие ", като са се хванали гуша за гуша в Народното... И в случай че има нещо, което никой почтен човек не може да отхвърли, че през днешния ден няма " задружни сили " (що свят се разпиля по целия свят), че даже в случай че се пръкне някой почтен и кадърен за избавител, овълчените и обезсвестени велможи са подготвени да го раздерат и изхвърлят от политическата сцена.
И какъв брой правилно си го проумял - може ли страна да съществува без " организация и дисциплинираност " - дисциплинираност за всички - от долу до горе и от горе до долу. Само че тя е годна долу за овчедушните и разтегливо разбиране за горе - бездушните. Как мечтаеше за " обществена правдивост " по кое време девет години кръстосваше по чуки и бърда, замръкваше в селски одаи и манастирски килии, и поемаше с яд и болежка тъгите и несгодите на българския жанр. Свенеше се от стъкмената богатства софра, отгде да знаеш, че цяло село те жалеше, по кое време бе на постелка - да хапнеш и да оздравееш, тъй като за тях бе светец в националното дело. Сладък ти беше и сиромашкият залък на бедняка бай Иван Арабаджията, сладко ти беше по кое време свърташе по къшли и махали..., по села и градища, сладка ти беше и царевичната пита, и сухоежбината. И по кое време ти беше най-потайно и чисто - пееше ли, пееше, гласът ти лееше сърдечните пориви, издигаше твоите химни към Бога..., пееше в оная воденица, на открито вилнееха зимните вихри и омайваше със слисание от несломимия ти дух... Най-великият ти събрат - бъдещият Войвода. Случайност или щрих от трагичната летопис, от битието на светия тандем - Апостола и Войводата - тандем, рядко срещан, даже изключение в международната история.
Ето, единствено това ти стига, българино, с цел да се гордееш, че си потомък на такива толкоз земни и толкоз божествени люде.
Ех, Дяконе, Дяконе - какъв брой молебствия издума до последната на бесилото?
За какво молеше Бога в сладкогласното си херовико в църквата " Света Богородица ", та богомолците през сълзи отправяха взор нагоре, през църковния купол... към Всевишния?
В мислите си кроеше хоризонтите на " общественото тъждество ". Уви! Днес сме на два бряга: на единия - опоскания народ, тънещ в бедност и незаинтересованост, на другия - преситените политически шмекери!
А " чистите сметки " - те останаха в твоите тефтерчета, пък и качествата човешки се мерят с различен критерий: честният труд е будалък, справедливостта - класово разбиране, идеалът - анахронизъм! Днес наново бесим и разстрелваме тези, що боготворяха твоето име и следваха твоя образец.
Мъжествеността я мерим в други направления - неразбираеми, космично далечни от твоя аскетизъм, а достолепието човешко - съгласно кесията. По твоето Българско са плъзнали глутници емисари, бeзиргяни, спохождат ни, оглеждат ни, потупват и прегръщат, тъй като Господ ни е посял на значим кръстопът, пък и земята ни е богата, водата - чиста, доста работи ни идват отръки, но будалъкът ни на никое място го няма. Всякакви влъхви от Изток, от Запад, че чак и оттатък океана шетат из християнските Балкани, ровичкат сред братята славяни...
Колкото до чистия човек - сложна работа, игла да търсиш в купа сено, пък и една капка катран да сипеш в извара - стига! Забравихме твоята приказка: " Не би трябвало толкова побутване и заобикалки, само че кажи: " Това и това ти е грешката ", та да се поправя, в случай че съм чист човек. " Управниците не правят оценка мъдростта на твоето слово, а пък на людето им трябват чисти хора, с цел да има " пълноправие на нации, народи и малцинства ", както ти жадуваше.
Ти учеше селската челяд на юначен песни и талим, пробуждаше вълнението за " Голямата женитба ", а ние през днешния ден стопихме дядо Йоцовата наслада за българското воинство и храним непознати аскери.
В именитото си съществуване се вписа с доста имена - народът всичките сля в Апостола, само че до сетния си мирис на бесилото отбрани и освети наново името на Игнатий Старозагорски, висящ на бесилото като буен сторонник на православната Християнска религия, чието име ти - Васил Кунчев, приемаш при монашеското пострижение.
Много зографи те изписаха и изписват, Дяконе, само че никой не те вмести в кръжилото на иконата, че по какъв начин другояче - нали бесилото е простряло черната си сянка в летописа ни и е възкръснало като сияние над цяло Българско, че и по-надалеко - навсъде, де тупка българско сърце, и се е трансформирало в икона, неподвластна на ветрищата, дето бият по върхищата, и там, де орлите гнезда вият и браздят небесата...
Прав си, че времето ни обръща и ние го обръщаме. И тебе, и Войводата властниците курдисаха по стените на кабинетите си за омий очи, само че ние долу ви носим в сърцата и душите си, и зидаме в мислите и фантазиите си това - бедното родно място, дето ще царува Вишегласие..., Равенство и Свобода!!!
.jpg )
.jpg )
Виж всички публикации от Донка БОТЕВА-->
И би било прелестно, в случай че на паметния февруарски ден пред лика му, вместен в бронза и гранита, склонят глави единствено люде, в чиито души свети ореолът на жертвената кръв!
Нека оня, скъсал пъпната си шнур с рода български, отметнал правдата човешка, не минува през светите места на Отечеството. И всеки политик, презрял устрема на Дякона да " възобнови " и " възвърне " българската страна, по-добре паметника да не приближава, тъй като трагичната ни летопис е омрачена от малодушници, подвластни на пъклени пристрастености, подготвени даже да заложат най-висшите по смисъл дела на личното си благоденствие.
Колцина от днешните властници ратуват за оная " демократска ", за оная " чиста и свята република ", както си мечтал ти, Дяконе?
" В България не ще има цар, а национално ръководство и всекиму своето. " И какво сторихме? Доведохме царя, дарувахме го обилно и прещедро, даже празник му стъкмихме, а титана от Лайпциг, за позор пред другите нации и света, оклеветихме! Не осквернихме ли политическите ти мировъзрения - цялостното отричане на монархията? А по отношение на " всекиму своето " - не се получи и не се получава, тъй като е непригодно за модерната ни поевропейчена страна.
От сътвореното общо богатство гребнаха и гребат, доизгребват с черпака малко на брой. И за какво са се лупнали висшите властници да дробят и множат колкото се може институциите, навързани като броеници, затлачвайки изцяло съзнателно Дяконовата визия за " демократическия централизъм ". И по какъв начин някой ще се наеме да съди актуалните крезовци - куче влачи, следа няма! И всичко заграбено е " законно " съгласно скроените и прекроявани закони.
И къде остана оня главен закон, предназначен да въдворява същинска народна власт? Ами сантименталната визия за общество " без привилегировани класи и персони "? Нали ти, Дяконе, беше прегърнал концепциите на Френската гражданска война, визиите на Томазо Кампанела за човешкото общество ( " Деца на слънцето " ).
И по какъв начин да се върви към " вишегласие ", като са се хванали гуша за гуша в Народното... И в случай че има нещо, което никой почтен човек не може да отхвърли, че през днешния ден няма " задружни сили " (що свят се разпиля по целия свят), че даже в случай че се пръкне някой почтен и кадърен за избавител, овълчените и обезсвестени велможи са подготвени да го раздерат и изхвърлят от политическата сцена.
И какъв брой правилно си го проумял - може ли страна да съществува без " организация и дисциплинираност " - дисциплинираност за всички - от долу до горе и от горе до долу. Само че тя е годна долу за овчедушните и разтегливо разбиране за горе - бездушните. Как мечтаеше за " обществена правдивост " по кое време девет години кръстосваше по чуки и бърда, замръкваше в селски одаи и манастирски килии, и поемаше с яд и болежка тъгите и несгодите на българския жанр. Свенеше се от стъкмената богатства софра, отгде да знаеш, че цяло село те жалеше, по кое време бе на постелка - да хапнеш и да оздравееш, тъй като за тях бе светец в националното дело. Сладък ти беше и сиромашкият залък на бедняка бай Иван Арабаджията, сладко ти беше по кое време свърташе по къшли и махали..., по села и градища, сладка ти беше и царевичната пита, и сухоежбината. И по кое време ти беше най-потайно и чисто - пееше ли, пееше, гласът ти лееше сърдечните пориви, издигаше твоите химни към Бога..., пееше в оная воденица, на открито вилнееха зимните вихри и омайваше със слисание от несломимия ти дух... Най-великият ти събрат - бъдещият Войвода. Случайност или щрих от трагичната летопис, от битието на светия тандем - Апостола и Войводата - тандем, рядко срещан, даже изключение в международната история.
Ето, единствено това ти стига, българино, с цел да се гордееш, че си потомък на такива толкоз земни и толкоз божествени люде.
Ех, Дяконе, Дяконе - какъв брой молебствия издума до последната на бесилото?
За какво молеше Бога в сладкогласното си херовико в църквата " Света Богородица ", та богомолците през сълзи отправяха взор нагоре, през църковния купол... към Всевишния?
В мислите си кроеше хоризонтите на " общественото тъждество ". Уви! Днес сме на два бряга: на единия - опоскания народ, тънещ в бедност и незаинтересованост, на другия - преситените политически шмекери!
А " чистите сметки " - те останаха в твоите тефтерчета, пък и качествата човешки се мерят с различен критерий: честният труд е будалък, справедливостта - класово разбиране, идеалът - анахронизъм! Днес наново бесим и разстрелваме тези, що боготворяха твоето име и следваха твоя образец.
Мъжествеността я мерим в други направления - неразбираеми, космично далечни от твоя аскетизъм, а достолепието човешко - съгласно кесията. По твоето Българско са плъзнали глутници емисари, бeзиргяни, спохождат ни, оглеждат ни, потупват и прегръщат, тъй като Господ ни е посял на значим кръстопът, пък и земята ни е богата, водата - чиста, доста работи ни идват отръки, но будалъкът ни на никое място го няма. Всякакви влъхви от Изток, от Запад, че чак и оттатък океана шетат из християнските Балкани, ровичкат сред братята славяни...
Колкото до чистия човек - сложна работа, игла да търсиш в купа сено, пък и една капка катран да сипеш в извара - стига! Забравихме твоята приказка: " Не би трябвало толкова побутване и заобикалки, само че кажи: " Това и това ти е грешката ", та да се поправя, в случай че съм чист човек. " Управниците не правят оценка мъдростта на твоето слово, а пък на людето им трябват чисти хора, с цел да има " пълноправие на нации, народи и малцинства ", както ти жадуваше.
Ти учеше селската челяд на юначен песни и талим, пробуждаше вълнението за " Голямата женитба ", а ние през днешния ден стопихме дядо Йоцовата наслада за българското воинство и храним непознати аскери.
В именитото си съществуване се вписа с доста имена - народът всичките сля в Апостола, само че до сетния си мирис на бесилото отбрани и освети наново името на Игнатий Старозагорски, висящ на бесилото като буен сторонник на православната Християнска религия, чието име ти - Васил Кунчев, приемаш при монашеското пострижение.
Много зографи те изписаха и изписват, Дяконе, само че никой не те вмести в кръжилото на иконата, че по какъв начин другояче - нали бесилото е простряло черната си сянка в летописа ни и е възкръснало като сияние над цяло Българско, че и по-надалеко - навсъде, де тупка българско сърце, и се е трансформирало в икона, неподвластна на ветрищата, дето бият по върхищата, и там, де орлите гнезда вият и браздят небесата...
Прав си, че времето ни обръща и ние го обръщаме. И тебе, и Войводата властниците курдисаха по стените на кабинетите си за омий очи, само че ние долу ви носим в сърцата и душите си, и зидаме в мислите и фантазиите си това - бедното родно място, дето ще царува Вишегласие..., Равенство и Свобода!!!
Виж всички публикации от Донка БОТЕВА-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ